ЛЕВСКИ В ДОБРУДЖА
6 юли 2011 г. - откриване на на паметната плоча на Левски в с. Еникйо, Северна Добруджа в двора на новата църква.
Продължение....
От март до октомври 1866
година Левски учителства в с Еникьой, Северна Добруджа, също така е и певец в
местната църква. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и
да се запознае с неговите по-нататъшни планове Разбира се тук той основно се
занимава с революционна пропаганда, сформира дружини от селски младежи, като ги
възпитава във физическа и бойна подготовка, обучава ги в стрелба, за да могат
да се защитават най-вече срещу черкезките набези. Информира ги в политическите
събитията, които кипят в съседна Сърбия.
Много бързо Левски печели симпатиите на местните хора. В спомените, които
те пазят и оставят на следващите поколения са трогателни, образът на Дякона е
почти митологизиран. В разказите им Левски е описан освен като красив младеж, с
буден дух и същевременно много скромен.
През 1866 г. заминава за Яш, където се надява да се срещне с Раковски.
Срещата не се състои и отново се връща в Добруджа, през следващите 3 месеца
пребивава в с. Конгас като учител.
Според някои съвременни автори по-късно през 1869 г. когато Левски
започва изграждането на вътрешната революционна организация и обикаля
българските градове, посещава и Хаджиоглу Пазарджик, днешен гр. Добрич. Според
същите автори той е пял в т.нар. Горна църква, по повод на това името на
уличката, която води до нея и до днес носи името на Апостола на
свободата.
Открити и запазени са документите, с които за пълномощници на Левски са
определени комитетския работник с наименование Иван Муратооглу Афъз /не е известно истинското му име/ за Тулчанско, а Йордан
Стоянов, с революционен псевдоним Кадир Афъз за Хаджиоглу Пазарджик. Това става
във връзка със събитията от 1872 г. когато към вече сформирания от Левски през
1869 г. Български революционен централен комитет в Букурещ, са включени и вече
съществуващите до тогава революционни комитети в Добруджа. Такива са комитети в
Бабадаг, някои Тулчански села, Черна вода, Силистра, Балчик и Добрич.
От март до октомври 1866
година Левски учителства в с Еникьой, Северна Добруджа, също така е и певец в
местната църква. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и
да се запознае с неговите по-нататъшни планове Разбира се тук той основно се
занимава с революционна пропаганда, сформира дружини от селски младежи, като ги
възпитава във физическа и бойна подготовка, обучава ги в стрелба, за да могат
да се защитават най-вече срещу черкезките набези. Информира ги в политическите
събитията, които кипят в съседна Сърбия.
Много бързо Левски печели симпатиите на местните хора. В спомените, които
те пазят и оставят на следващите поколения са трогателни, образът на Дякона е
почти митологизиран. В разказите им Левски е описан освен като красив младеж, с
буден дух и същевременно много скромен.
През 1866 г. заминава за Яш, където се надява да се срещне с Раковски.
Срещата не се състои и отново се връща в Добруджа, през следващите 3 месеца
пребивава в с. Конгас като учител.
Според някои съвременни автори по-късно през 1869 г. когато Левски
започва изграждането на вътрешната революционна организация и обикаля
българските градове, посещава и Хаджиоглу Пазарджик, днешен гр. Добрич. Според
същите автори той е пял в т.нар. Горна църква, по повод на това името на
уличката, която води до нея и до днес носи името на Апостола на
свободата.
Открити и запазени са документите, с които за пълномощници на Левски са
определени комитетския работник с наименование Иван Муратооглу Афъз /не е известно истинското му име/ за Тулчанско, а Йордан
Стоянов, с революционен псевдоним Кадир Афъз за Хаджиоглу Пазарджик. Това става
във връзка със събитията от 1872 г. когато към вече сформирания от Левски през
1869 г. Български революционен централен комитет в Букурещ, са включени и вече
съществуващите до тогава революционни комитети в Добруджа. Такива са комитети в
Бабадаг, някои Тулчански села, Черна вода, Силистра, Балчик и Добрич.
